Княгиня Мария Луиза на 90: Благодарение на майка ми станахме...
Княгиня Мария Луиза, сестра на Симеон Сакскобургготски, отпразнува вчера 90-и празник. Знаковата дата 13 януари бе маркирана с признателен молебен в храм-паметник " Александър Невски " в София.
" Човек да прави положително, само че да не се меси в политиката ” - тази своя максима княгиня Мария Луиза следва прецизно. Помни бащините препоръки - трудете се, помагайте, бъдете положителни хора.
“Примерът на татко ми и на майка ми е толкоз огромен, че каквото и да върша, все ми се вижда малко ”, споделя тя. Княгинята работи над 20 години за Червения кръст в Съединени американски щати, където живее от дълго време.
Сестрата на цар Симеон II Мария Луиза Борисова Сакскобургготска е родена на 13 януари 1933 година в София. Първородната щерка на цар Борис III и кралица Йоанна е кръстена на починалата си баба и първа българска княгиня на Третото царство Мария Луиза. Малката княгиня е кръстена по православен ритуал при започване на 30-те години на предишния век от Софийския митрополит Стефан, по-късно екзарх на БПЦ.
Неин кръстник става тогавашният парламентарен началник Александър Малинов
Тя е на 10 години, когато умира татко й. Внезапната гибел на царя през август 1943 година нанася пагубен удар на фамилията. След извършения на 8 септември 1946 г. референдум за оповестяване на България за република на 16 септември новата комунистическа власт принуждава кралица Йоанна да напусне България заедно с децата си Мария Луиза, която е на 13, и Симеон II, на 9.
За 24 часа се приготвихме и оставихме всичко, споделя Мария Луиза в едно от редките си изявленията. Установяват се първо в Александрия при нейните родители - италианския крал в заточение Виктор Емануил III и кралица Елена. В Египет братът и сестрата претърпяват трус - царските деца, обучавани от частни учители, потеглят на британско учебно заведение, без да знаят думичка британски. Оцеляхме, с помощта на майка ми станахме хора, признава Мария Луиза.
През 1951 година Йоанна и децата й се местят в Мадрид, където Мария Луиза е записана в Училището за милосърдни сестри.
През 1958 година княгинята се мести да живее в Канада
Мария Луиза има четири деца от два брака. Първият е с Карл Владимир, принц цу Лайнинген, потомък на кралица Виктория и цар Александър II. Сватбата е на 14 февруари 1957 година в замъка Аморбах Оденвалд. Младоженецът е син на княз Карл декор Лайнинген и съветската велика княгиня Мария Кириловна Романов. На 20 февруари 1957 година се организира и набожен обред в съветска православна черква в Кан, Франция.
По бащина линия синовете на Мария Луиза от първия й брак Карл Борис, роден през 1960 година, специалист по маркетинг, и Херман, вицепрезидент на Роял Банк, роден през 1963 година, са директни наследници на Британската корона.
След развода с първия си съпруг княгинята се венчава през 1969 година в Торонто за Бронислав Хробок, наследник на полковника от полската армия Павел Хробок и Мария Церновска.
Мария Луиза и господин Хробок имат щерка и наследник - Александра Надежда, родена през 1970 г. и Павел Аластер Антони, роден през 1972 г. Александра е омъжена за португалец със знаковото име Магелан, като мореплавателя. Павел е електроинженер, живее в Сан Франциско.
Княгиня Мария Луиза има 11 внуци и двама правнуци. Понастоящем Мария Луиза живее със фамилията си в град Медисън, в щата Ню Джърси в САЩ.
След измененията през 1989 година Мария Луиза е
първият член на царското семейство, който се завръща в България през 1991 година
Оттогава всяка година идва в родината си. И тук, както и в Съединени американски щати, се занимава с щедрост, подпомага домове за деца без родители, старопиталища, лечебни заведения.
Симеон цялостен живот миля за България, в никакъв случай не спря да оказва помощ. Когато пристигна моментът, беше доста благополучен да пристигна тук и аз с цялата си душа го поддържах, казва княгинята.
Убедена е, че в случай че човек прави положително, му се връща на душата.
През 1999 година княгинята е определена за член на Борда на Американския университет в Благоевград. Тя е почетен лекар на вуза.
В нейна чест и на нейно име е учредена годишна академична премия с огърлие за приключили университета.
Княгинята е удостоена с Великия кръст на Царския медал “Св. Александър ” и с Великия кръст на Сакс-Ернестинския династичен медал.
Травма: Оскверняват костите на цар Борис Трети, погребват го три пъти
Питала съм и президента - кой разкопа гроба на татко ми и не го остави на мира. Стена от безмълвие. И брат ми като министър председател не разбра какво направиха с тялото на татко ни. Всеки има право да отиде на гроба на родителите си. Затова, когато майка ми умря, споделих: Дума да не става да я погребат в България!
Това са думи на Мария Луиза за най-голямата контузия в живота й - осквернените тленни остатъци на татко й цар Борис Трети.
Драмата с останките на последния български цар е в действителност потресаваща - заровен е в Рилския манастир, препогребан във Врана и най-после в Рилския манастир е върната единствено стъкленицата със сърцето му. Мъртвото му тяло пък е два пъти поругавано като в спектакъл на парадокса, нетърпим за прекарване, да не приказваме за амнистия.
Последният български цар почива внезапно на 28 август 1943 година За поклонението пред тленните му остатъци в храм-паметника " Александър Невски " до 5 септември се стичат близо 400 000 души от цяла България.
Приживе царят избира Рилския манастир за собствен гроб. След неочакваната му гибел тялото му е балсамирано и сложено в цинков ковчег, а настрана слагат в стъкленица сърцето му. По целия път до Рилския манастир на траурната влакова върволица от двете страни на релсите се тълпят стотици хора, с цел да зърнат царя за последно.
Монархът е изпратен с военни почести. В църквата на Рилската обител слагат цинковия ковчег в специфичен саркофаг, а до него е стъкленицата с царското сърце.
Година по-късно в България властта се сменя. Новите комунистически управници искат България да стане спътник на Съветския съюз, а споменът за монархията да бъде премахнат. Вождът Георги Димитров подрежда царският гроб да бъде отстранен. В навечерието на Великден 1946 година царският ковчег е изваден. Акцията управлява персонално фамозният с жестокостта си партизанин и функционер на новата власт Лев Главинчев. Войници разрушават вандалски с чукове мраморната гробница.
Уведомяват вдовицата кралица Йоанна, че починалият й мъж ще бъде заровен в парка на двореца Врана. Набързо тя подвига дребен параклис, където поставят тленните остатъци на Борис III.
През 1950 година новият водач на страната Вълко Червенков подрежда параклисът да бъде опустошен. Дали костите на починалия български цар са захвърлени, или се разпиляват от гърмежа - никой не може да каже.
След 1989 г. с издирването на тленните остатъци се захваща скулпторът Александър Хайтов, наследник на писателя Николай Хайтов. През 1991 година откриват стъкленицата с царското сърце, само че от мощите на Борис III няма и диря. През 1993 година стъкленицата със сърцето на царя поема към Рилския манастир, където е заровена във възобновения му гроб в църквата.
Годините на комунизма ги няма в днешните учебници, децата не знаят какво е било. А е доста значимо хората да познават предишното, с цел да не позволяват неточности в бъдещето, споделя княгиня Мария Луиза.
През 2018-а: Гостува в Пловдив на галерия за спасяването на евреите
Цар Симеон, кралица Маргарита и княгиня Мария Луиза бяха специфични посетители на откриването на изложбата “Страната на избавените евреи ” в Пловдив на 30 май 2018 година Домакин на събитието беше регионалният шеф на Пловдив Здравко Димитров.
Изложбата, дело на Израелско-българския институт и на Филмова студия “Време ”, бе отдадена на 75-годишнината от спасяването на българските евреи и показа някои непознати до момента обстоятелства. Тя съдържаше отчети, писма, телеграми и дневници на висшия немски държавен уред, на сътрудници на Гестапо и немски дипломати от София, Букурещ и Анкара.
В изложбата се съдържаше писмо от Адолф Хитлер до Мусолини, в което се жалва от благосклонностите на цар Борис III към евреите, както и преписка сред цар Борис и Анджело Ронкали по отношение на директно преминаващите през България влакове с евреи от Европа.
Ръководителят на плана госпожа Силвия Авдала персонално сподели експонатите на царското семейство. Всички открити свидетелства потвърждават безспорната роля на цар Борис и държавното управление за спасяването на българските евреи, съобщи госпожа Авдала.
Сред експонатите бяха и оценките от американски еврейски организации, връчени на цар Симеон, за заслугите на татко му цар Борис III в спасяването на българските евреи.
„ Откриването на изложбата тук е специфичен знак и огромно самопризнание за Пловдив. Градът също взе участие доста ефективно и интензивно в спасяването на българските евреи, което обаче нямаше да може да се случи без съдействието на цар Борис ”, съобщи от името на Израелско-българския комитет доктор Невен Енчев.
Баба й Мария-Луиза Бурбон Пармска си отива с разрушено сърце
Италианската принцеса Мария Луиза е първа брачна половинка на княз, по-късно цар Фердинанд, майка на цар Борис Трети и баба на Симеон Сакскобургготски и сестра му.
Мария Луиза е щерка на Пармския херцог Роберто Бурбон-Пармски, кръщелница и фаворитка на папата. Представителка на династията на Бурбоните.
Принцесата на Парма е единствено на 12, когато майка й почива при раждане. Момичето израства под грижа на британски гувернантки в Швейцария. Говори пет езика. Обича да пее и да рисува. Талантлива пианистка. Любимите й поети са Данте и Леопарди.
Пред венчавката на Мария Луиза с българския княз Фердинанд има огромно затруднение - вероизповеданието на бъдещия български престолонаследник.
Мария Луиза е ревностна католичка. Бъдещият й брачен партньор е длъжен да обещае на папата, че престолонаследникът ще е католик. Същото изисква и тъстът, Пармският херцог. Това обаче опонира на българската Конституция, изискваща престолонаследникът да е с православно изповедание. След намесата на премиера Стефан Стамболов обаче, българският парламент анулира въпросния член от Конституцията.
Така двойката подвига женитба през април 1893 година в Пианоре, покрай Пиза.
За блестящите празненства идват министър председателят Стамболов дружно с български министри. Подаръкът от българския народ, който Поликсена Стамболова връчва, е диадема с бурбонски лилии, декорирани с брилянти, рубини и изумруди в цветовете на българското знаме.
Всички са очаровани от изящната като статуетка младоженка, облечена в облекла с национални претекстове, съчетани с тъмночервена лента на Пармския медал.
Крехката Мария Луиза е обичана поради обаянието, добротата и милосърдието си. Известна е с благотворителността си. Пловдив е неин обичан град, припомня й чара на родната Италия.
Княгинята философски понася флиртовете и изневерите на брачна половинка си
Ударът, който обаче не може да понесе, е прекръщаването на престолонаследника Борис от католическата в православната религия на 2 февруари 1896 година - стъпка, която князът подхваща, с цел да омилостиви Русия. Папата го отлъчва от Католическата черква, тъстът му, Пармският дук, скъсва с него до живот и лишава българските си внуци от завещание.
Шокираната княгиня Мария Луиза напуща страната с второто си бебе Кирил в символ на митинг против кръщенето. Връща се след година. Така и не може да се пребори със синдрома на разрушеното сърце. Кончината й се счита за типичен случай на гибел от тъга - не може да преглътне кръщенето на първородния си наследник Борис в православната религия. 29-годишната потомка на Бурбоните си отива от пневмония на 30 януари 1899 година - ден след раждането на щерка й Надежда.
Според други, подтик на заболяването дава мразовитият празник Богоявление, поради който тя по гледище на брачна половинка си, дълго стои на площада пред Двореца.
Малко преди гибелта й гадателка й предсказва, че ще почине млада, откакто роди двама сина и две дъщери. Умира на 30 януари 1899 година от елементарна настинка, с която изтощената й имунна система не може да се пребори.
Погребана е в пловдивската катедрала „ Свети Лудвиг “. Булевардът пред катедралата носи името й. Нейният саркофаг е дело на италианския ваятел Томазо Джентиле, а под него са изписани последните й думи към Фердинанд: „ Умирам, само че от небето ще бодърствам над Вас, над децата ни и над България “.
Последните думи на Мария Луиза към първородния й наследник гласят: „ Когато някой ден ще бъдеш извикан да царуваш, старай се да бъдеш държател за образец “. Така си отива италианската принцеса, станала първата княгиня на Третото българско царство.
" Човек да прави положително, само че да не се меси в политиката ” - тази своя максима княгиня Мария Луиза следва прецизно. Помни бащините препоръки - трудете се, помагайте, бъдете положителни хора.
“Примерът на татко ми и на майка ми е толкоз огромен, че каквото и да върша, все ми се вижда малко ”, споделя тя. Княгинята работи над 20 години за Червения кръст в Съединени американски щати, където живее от дълго време.
Сестрата на цар Симеон II Мария Луиза Борисова Сакскобургготска е родена на 13 януари 1933 година в София. Първородната щерка на цар Борис III и кралица Йоанна е кръстена на починалата си баба и първа българска княгиня на Третото царство Мария Луиза. Малката княгиня е кръстена по православен ритуал при започване на 30-те години на предишния век от Софийския митрополит Стефан, по-късно екзарх на БПЦ.
Неин кръстник става тогавашният парламентарен началник Александър Малинов
Тя е на 10 години, когато умира татко й. Внезапната гибел на царя през август 1943 година нанася пагубен удар на фамилията. След извършения на 8 септември 1946 г. референдум за оповестяване на България за република на 16 септември новата комунистическа власт принуждава кралица Йоанна да напусне България заедно с децата си Мария Луиза, която е на 13, и Симеон II, на 9.
За 24 часа се приготвихме и оставихме всичко, споделя Мария Луиза в едно от редките си изявленията. Установяват се първо в Александрия при нейните родители - италианския крал в заточение Виктор Емануил III и кралица Елена. В Египет братът и сестрата претърпяват трус - царските деца, обучавани от частни учители, потеглят на британско учебно заведение, без да знаят думичка британски. Оцеляхме, с помощта на майка ми станахме хора, признава Мария Луиза.
През 1951 година Йоанна и децата й се местят в Мадрид, където Мария Луиза е записана в Училището за милосърдни сестри.
През 1958 година княгинята се мести да живее в Канада
Мария Луиза има четири деца от два брака. Първият е с Карл Владимир, принц цу Лайнинген, потомък на кралица Виктория и цар Александър II. Сватбата е на 14 февруари 1957 година в замъка Аморбах Оденвалд. Младоженецът е син на княз Карл декор Лайнинген и съветската велика княгиня Мария Кириловна Романов. На 20 февруари 1957 година се организира и набожен обред в съветска православна черква в Кан, Франция.
По бащина линия синовете на Мария Луиза от първия й брак Карл Борис, роден през 1960 година, специалист по маркетинг, и Херман, вицепрезидент на Роял Банк, роден през 1963 година, са директни наследници на Британската корона.
След развода с първия си съпруг княгинята се венчава през 1969 година в Торонто за Бронислав Хробок, наследник на полковника от полската армия Павел Хробок и Мария Церновска.
Мария Луиза и господин Хробок имат щерка и наследник - Александра Надежда, родена през 1970 г. и Павел Аластер Антони, роден през 1972 г. Александра е омъжена за португалец със знаковото име Магелан, като мореплавателя. Павел е електроинженер, живее в Сан Франциско.
Княгиня Мария Луиза има 11 внуци и двама правнуци. Понастоящем Мария Луиза живее със фамилията си в град Медисън, в щата Ню Джърси в САЩ.
След измененията през 1989 година Мария Луиза е
първият член на царското семейство, който се завръща в България през 1991 година
Оттогава всяка година идва в родината си. И тук, както и в Съединени американски щати, се занимава с щедрост, подпомага домове за деца без родители, старопиталища, лечебни заведения.
Симеон цялостен живот миля за България, в никакъв случай не спря да оказва помощ. Когато пристигна моментът, беше доста благополучен да пристигна тук и аз с цялата си душа го поддържах, казва княгинята.
Убедена е, че в случай че човек прави положително, му се връща на душата.
През 1999 година княгинята е определена за член на Борда на Американския университет в Благоевград. Тя е почетен лекар на вуза.
В нейна чест и на нейно име е учредена годишна академична премия с огърлие за приключили университета.
Княгинята е удостоена с Великия кръст на Царския медал “Св. Александър ” и с Великия кръст на Сакс-Ернестинския династичен медал.
Травма: Оскверняват костите на цар Борис Трети, погребват го три пъти
Питала съм и президента - кой разкопа гроба на татко ми и не го остави на мира. Стена от безмълвие. И брат ми като министър председател не разбра какво направиха с тялото на татко ни. Всеки има право да отиде на гроба на родителите си. Затова, когато майка ми умря, споделих: Дума да не става да я погребат в България!
Това са думи на Мария Луиза за най-голямата контузия в живота й - осквернените тленни остатъци на татко й цар Борис Трети.
Драмата с останките на последния български цар е в действителност потресаваща - заровен е в Рилския манастир, препогребан във Врана и най-после в Рилския манастир е върната единствено стъкленицата със сърцето му. Мъртвото му тяло пък е два пъти поругавано като в спектакъл на парадокса, нетърпим за прекарване, да не приказваме за амнистия.
Последният български цар почива внезапно на 28 август 1943 година За поклонението пред тленните му остатъци в храм-паметника " Александър Невски " до 5 септември се стичат близо 400 000 души от цяла България.
Приживе царят избира Рилския манастир за собствен гроб. След неочакваната му гибел тялото му е балсамирано и сложено в цинков ковчег, а настрана слагат в стъкленица сърцето му. По целия път до Рилския манастир на траурната влакова върволица от двете страни на релсите се тълпят стотици хора, с цел да зърнат царя за последно.
Монархът е изпратен с военни почести. В църквата на Рилската обител слагат цинковия ковчег в специфичен саркофаг, а до него е стъкленицата с царското сърце.
Година по-късно в България властта се сменя. Новите комунистически управници искат България да стане спътник на Съветския съюз, а споменът за монархията да бъде премахнат. Вождът Георги Димитров подрежда царският гроб да бъде отстранен. В навечерието на Великден 1946 година царският ковчег е изваден. Акцията управлява персонално фамозният с жестокостта си партизанин и функционер на новата власт Лев Главинчев. Войници разрушават вандалски с чукове мраморната гробница.
Уведомяват вдовицата кралица Йоанна, че починалият й мъж ще бъде заровен в парка на двореца Врана. Набързо тя подвига дребен параклис, където поставят тленните остатъци на Борис III.
През 1950 година новият водач на страната Вълко Червенков подрежда параклисът да бъде опустошен. Дали костите на починалия български цар са захвърлени, или се разпиляват от гърмежа - никой не може да каже.
След 1989 г. с издирването на тленните остатъци се захваща скулпторът Александър Хайтов, наследник на писателя Николай Хайтов. През 1991 година откриват стъкленицата с царското сърце, само че от мощите на Борис III няма и диря. През 1993 година стъкленицата със сърцето на царя поема към Рилския манастир, където е заровена във възобновения му гроб в църквата.
Годините на комунизма ги няма в днешните учебници, децата не знаят какво е било. А е доста значимо хората да познават предишното, с цел да не позволяват неточности в бъдещето, споделя княгиня Мария Луиза.
През 2018-а: Гостува в Пловдив на галерия за спасяването на евреите
Цар Симеон, кралица Маргарита и княгиня Мария Луиза бяха специфични посетители на откриването на изложбата “Страната на избавените евреи ” в Пловдив на 30 май 2018 година Домакин на събитието беше регионалният шеф на Пловдив Здравко Димитров.
Изложбата, дело на Израелско-българския институт и на Филмова студия “Време ”, бе отдадена на 75-годишнината от спасяването на българските евреи и показа някои непознати до момента обстоятелства. Тя съдържаше отчети, писма, телеграми и дневници на висшия немски държавен уред, на сътрудници на Гестапо и немски дипломати от София, Букурещ и Анкара.
В изложбата се съдържаше писмо от Адолф Хитлер до Мусолини, в което се жалва от благосклонностите на цар Борис III към евреите, както и преписка сред цар Борис и Анджело Ронкали по отношение на директно преминаващите през България влакове с евреи от Европа.
Ръководителят на плана госпожа Силвия Авдала персонално сподели експонатите на царското семейство. Всички открити свидетелства потвърждават безспорната роля на цар Борис и държавното управление за спасяването на българските евреи, съобщи госпожа Авдала.
Сред експонатите бяха и оценките от американски еврейски организации, връчени на цар Симеон, за заслугите на татко му цар Борис III в спасяването на българските евреи.
„ Откриването на изложбата тук е специфичен знак и огромно самопризнание за Пловдив. Градът също взе участие доста ефективно и интензивно в спасяването на българските евреи, което обаче нямаше да може да се случи без съдействието на цар Борис ”, съобщи от името на Израелско-българския комитет доктор Невен Енчев.
Баба й Мария-Луиза Бурбон Пармска си отива с разрушено сърце
Италианската принцеса Мария Луиза е първа брачна половинка на княз, по-късно цар Фердинанд, майка на цар Борис Трети и баба на Симеон Сакскобургготски и сестра му.
Мария Луиза е щерка на Пармския херцог Роберто Бурбон-Пармски, кръщелница и фаворитка на папата. Представителка на династията на Бурбоните.
Принцесата на Парма е единствено на 12, когато майка й почива при раждане. Момичето израства под грижа на британски гувернантки в Швейцария. Говори пет езика. Обича да пее и да рисува. Талантлива пианистка. Любимите й поети са Данте и Леопарди.
Пред венчавката на Мария Луиза с българския княз Фердинанд има огромно затруднение - вероизповеданието на бъдещия български престолонаследник.
Мария Луиза е ревностна католичка. Бъдещият й брачен партньор е длъжен да обещае на папата, че престолонаследникът ще е католик. Същото изисква и тъстът, Пармският херцог. Това обаче опонира на българската Конституция, изискваща престолонаследникът да е с православно изповедание. След намесата на премиера Стефан Стамболов обаче, българският парламент анулира въпросния член от Конституцията.
Така двойката подвига женитба през април 1893 година в Пианоре, покрай Пиза.
За блестящите празненства идват министър председателят Стамболов дружно с български министри. Подаръкът от българския народ, който Поликсена Стамболова връчва, е диадема с бурбонски лилии, декорирани с брилянти, рубини и изумруди в цветовете на българското знаме.
Всички са очаровани от изящната като статуетка младоженка, облечена в облекла с национални претекстове, съчетани с тъмночервена лента на Пармския медал.
Крехката Мария Луиза е обичана поради обаянието, добротата и милосърдието си. Известна е с благотворителността си. Пловдив е неин обичан град, припомня й чара на родната Италия.
Княгинята философски понася флиртовете и изневерите на брачна половинка си
Ударът, който обаче не може да понесе, е прекръщаването на престолонаследника Борис от католическата в православната религия на 2 февруари 1896 година - стъпка, която князът подхваща, с цел да омилостиви Русия. Папата го отлъчва от Католическата черква, тъстът му, Пармският дук, скъсва с него до живот и лишава българските си внуци от завещание.
Шокираната княгиня Мария Луиза напуща страната с второто си бебе Кирил в символ на митинг против кръщенето. Връща се след година. Така и не може да се пребори със синдрома на разрушеното сърце. Кончината й се счита за типичен случай на гибел от тъга - не може да преглътне кръщенето на първородния си наследник Борис в православната религия. 29-годишната потомка на Бурбоните си отива от пневмония на 30 януари 1899 година - ден след раждането на щерка й Надежда.
Според други, подтик на заболяването дава мразовитият празник Богоявление, поради който тя по гледище на брачна половинка си, дълго стои на площада пред Двореца.
Малко преди гибелта й гадателка й предсказва, че ще почине млада, откакто роди двама сина и две дъщери. Умира на 30 януари 1899 година от елементарна настинка, с която изтощената й имунна система не може да се пребори.
Погребана е в пловдивската катедрала „ Свети Лудвиг “. Булевардът пред катедралата носи името й. Нейният саркофаг е дело на италианския ваятел Томазо Джентиле, а под него са изписани последните й думи към Фердинанд: „ Умирам, само че от небето ще бодърствам над Вас, над децата ни и над България “.
Последните думи на Мария Луиза към първородния й наследник гласят: „ Когато някой ден ще бъдеш извикан да царуваш, старай се да бъдеш държател за образец “. Така си отива италианската принцеса, станала първата княгиня на Третото българско царство.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ